Мирослава Кацарова: Джазът е символ на това да избереш доброто пред злото

Интересни са ми артистите, които чертаят цели тенденции в джаза

Джазът се превърна в еманация на добрия вкус и не само на добрия вкус по отношение на музиката, не по отношение само на естетиката, а и по отношение на етиката

Ние, които слушаме тази музика сме особени хора – импровизатори

Славена Шекерлетова за КАПАНА.БГ

Съвсем скоро, на 31 октомври ще посрещнем световни имена на джаза, благодарение на създателя и организатор на фестивала Пловдив Джаз Фест Мирослава Кацарова. С нея избираме едно по-различно място за разговор, далече от градския шум. Всъщност тя избира това място за свой дом през една част от годината, защото то я зарежда по различен начин и ѝ дава дозата тишина, от която има нужда. Малко извън Пловдив, но не съвсем далече от града, в един особено специален джазов уют разговаряме за предстоящото събитие и вълненията, които съпътстват организирането на фестивала, вълнението джаз изобщо и предизвикателството да създаваш високо стойностна програма. Ще видим и една Мирослава Кацарова, която понякога живее нa облак и обича да се загубва и намира в планината. И понеже този образ е също доста притегателен и има нещо възвишено и край това, започваме първо с него.

Защо сте си избрали това място и липсва ли ви града, когато сте тук?

Точно затова избрахме това място, защото сме близо до града. И когато осъзная, че ми липсва суматохата, лудницата, то двата града, които обичам – София и Пловдив, са съвсем близо. Мога бързо да се спася в града. Но основно тук се спасявам от града, където е близо гората и където си мисля от време на време, че си живея на облак. Това място е по особен начин повдигнато и има прекрасна панорама към Пловдив и към Стара Планина. Има си своето очарование и най-вече тишина. Обичам да ходя, да си измислям маршрути, много са спасителни за мен тези разходки. Зад нас е гората  – там обичам да се загубвам и да се намирам. Обичам да чувам това как стъпвам по земята, как просъскват листата, съчките, изгнилите орехи. Харесва ми през юни, че има цели ята от светулки в двора. Освен това звездното небе тук е далеч по-видимо от навсякъде другаде. Да не говорим за птиците на пролет, то е цяла симфония – какви малки същества, а какви мелодии.

Тук ли е мястото, където се заражда програмата за Пловдив джаз фест?

Да,  тук всъщност се заражда всичко. Макар че и зимата е важен и креативен период за мен. Аз обичам и мястото си в Пловдив, но тук се чувствам истински спасена и спокойна да мисля. Това е периодът, в който мога да намеря плътни паузи за себе си, в които да се преоткрия и ли пък да открия нови неща, да бъда приключенец по мой начин. Не е необходимо непременно да пътуваш по света, за да откриваш нови неща. Тук ги откривам в книгите , в музиката, в тишината, в разговорите с приятелите. Дори понякога ги откривам, докато мия чиниите. Както казва Агата Кристи: „Най-хубавите ми истории са написани , миейки чиниите“. Улавям се, че когато се хващам за някаква физическа работа, мислите ми текат по-бързо и за мен самата даже. Това е хубава форма на бягство от бързия живот  – да отидеш за малко в планината, да поживееш малко там, Аз през деня съм по градовете, вечер се връщам тук.

Как избираш артистите в програмата на Пловдив Джаз Фест?

Работя от 17 години в радио за джаз, непрекъснато слушам музика, изследвам, наблюдавам и всички нови артисти, които се появяват, новите проекти, които се създават. Интересни са ми онези хора сред тях, които наистина променят, които влияят, които по някакъв начин са фактори. Те чертаят цели тенденции в джаза. И смятам, че никой не е невъзможно да дойде в Пловдив. Аз нямам комплекс , че живеейки тук някой ще ми откаже. Точно обратното, до сега не е имало такъв случай. Когато наблюдавам някой важен артист, който по някакъв начин променя нещата наоколо, се целя в него. Така избирам хората, като винаги се опитвам да има някой, който да е историческа фигура като Дейв Холанад и Ян Гарбарек и да има нещо от съвременната тенденция в джаза като Крис Потър, а миналата година това бяха Джейсън Моран и Дони Макаслин.  Интересно ми е да има връзка между старото поколение и по-новото и това да се види как джаза в крайна сметка се развива. Защото, ако през 50-те, 60-те, 70-те, той е имал своите големи трансформации, които го превръщат от танцувална музика по скоро в музика за размишление, вглъбеност. Изискваща музика е, иска концентрация, внимание. И сега някои хора казват: „Да, но джазът започна да се свързва с хип-хоп, с поп, с рок, с фюжън още отдавна и едва ли не е станал комерсиален, твърде атрактивен“. Но, не. Има и други тенденции в съвременния джаз, много интересни, и си имат своите представители. Съвсем новото джаз поколение, което идва от Ню Йорк ми е още по-интересно и погледът ми и натам е обърнат. Силно се надявам догодина да успея да поканя някой от тях. Миналата година такъв беше Дони Маккаслин, заедно с Джейсън Линднър и Джейсън Моран. Това са артисти, които показаха една съвсем друга класа, друг манталитет по отношение на музиката. Същото очаквам да се случи тази години с артист като Крис Потър. Той е сред онези, които истински вълнуват, просто са интересни с това как променят всичко онова, което иначе се е превърнало в класика, стандартност, нещо, което е предвидимо.

В какво се състои за теб нравствеността на джаза?

По скоро си мисля, че джазът през годините се превърна в еманация на добрия вкус и не само на добрия вкус по отношение на музиката, не по отношение само на естетиката, а и по отношение на етиката. Той се превърна в един огромен символ на това да избереш доброто пред злото, красивото пред неестетизираното и пред всяко грозно. Затова си мисля ,че хората, които слушат тази музика не са далеч от тази нагласа и този манталитет. Мисля си , че сме близки по дух с музиката, която харесваме и която сме избрали да озвучава животите ни. И постепенно от чисто музикален жанр джазът се е превърнал в един избор на всичко. Мисля си, че повечето, които харесваме тази музика я харесваме , защото самите ние сме особени хора – импровизатори, импровизираме живота си. Това е една от причините да смятам, че джазът е повече от музикален жанр.

Да минем към програмата на тазгодишния фестивал…

Да, да настъпи лудницата… (смее се). Пловдив джаз фест е един истински празник за мен, който има много смисъл по много причини. И основно фактът, че на пловдивска сцена се качват едни от най-големите и влиятелни джаз артисти по света изобщо. Тази година е много силна година. Започваме на 31.10 с концерт на Елиане Елиас- една от най-интересните джаз пианистки и певици. Тя е родена в Бразилия, през 80-те се премества да живее в Ню Йорк по покана на Еди Гомез, който е басиста на прочутата Steps Ahead група, която е истинска институция през 80—те за джаза и през нея минават най-читавите музиканти. Който е минал от там се възприема за истински, виртуозен и т.н. Елиане Елиас като пианистка попада в тази група през 80-те, и освен, че е много талантлив пианист, съчетава в стила си джаз с екзотични ритми, което я превърща мигом в много атрактивна и търсена. Започва колаборацията и личен живот с Ренди Брекер, после се развежда с него и се омъжва за Марк Джонсън. Стигам до него, който е последния басист на триото на легендарния Бил Адам. Те двамата ще бъдат на Пловдив Джаз Фест на 31.10. Миналата година Елиане Елиас спечели поредното си Грами, няколко пъти вече е носител на наградата. А през април се появи албума ѝ „Музика от човека от Ла Манча“. Ще го чуем– това е своеобразна премиера. Тя ще ни попее също. Считана е за една от най-добрите интерпретатори на Антонио Карлос Жобим.

Втората вечер е с два концерта на също така с участието на много добра пианистка и певица Дина Дероуз. Тя идва тук по покана на едни млади момчета, който са създали Groove Atelier –  Никола Горялов, който ще свири с нея на сцената, до него ще бъдат Борис Таслев и Димитър Льолев. Дина Дероуз ще има музикална работилница на 2.11  от 11 часа и всички млади хора, които биха искали да се потопят в ядката на джаза и импровизацията са добре дошли. Това е подарък от Плводив Джаз Фест с безплатен вход. Вторият концерт на 01.11 е на едно експлозивно балканско дуо- Теодосий Спасов и Влатко Стефановски.

Пропуснах да кажа, че това е Денят на будителите и ние ще го отбележим с   литературна вечер в клуб Петното, където Ина Иванова –модератор ще събере на едно място български интелектуалци, пишещи хора: проф. Ина Пелева, д-р Любомир Канов, Александър Секулов и Аксиния Михайлова. Те ще започнат своята среща в 18 часа.

Третата вечер на Пловдив Джаз Фест е свързана с две исторически фигури в джаза. Всяка една от тях се е създавала в доста различен социокултурен контекст. Първият концерт е посветен на една от най-важните и емблематични формации на България – Бели, зелени, червени. Концертът няма да е на групата, ще бъде направен от техни студенти като бенефис, почит към големите музиканти, които до ден днешен продължават да бъдат верни на това да правят връзка между младото и по-възрастно поколение джазмени. Там ще свирят Милен Кокошаров, Мирослав Турийски, Александър Леков, Начо Госпдинов и т.н. – техни ученици и ярки представители на джаза.

Другата историческа фигура, която идва от съвсем различн среда, от меката на джаза. Нищо, че е британец, това е басистът Дейв Холанд, прочут като басист от квартета на Майлс Дейвис. Пристига тук с новата си програма и на практика ще бъде подкрепен от един от най-интересните, имитирани джаз саксофоносити Крис Потър. Той е много интересна личност. Само по музиката му съдя, но чувствам, че и когато се срещнем тук ще бъде интересно. Музиката му е своеобразна връзка между съвременността и джаза, не познава граници, преодолява ги с лекота по един много умен и разбира се виртуозен начин.

Последната вечер на Пловдив Джаз Фест е Ян Гарбарек – легендарна личност и заради факта, че е някакъв вид легенда за моето поколение, за тези преди мен и за поколението след мен. Мисля си така, защото когато откривахме джаза някога в ония години той беше сред онези не много прочути изразни средства през 80-те, трудно намирахме такава музика и Гарбарек беше един от символите на нашата свобода, на нашия излаз към различното, на онова, към което винаги се стремяхме и искахме да домогнем интелектуално и духовно, чисто екзистенциално. Все едно, тогава, моето поколение по някакъв начин се е провалило в това, кой знае… Но Гарбарек си остана символ на това желание, на този пристъп към свободата.

През този ден ще има и нещо много важно. Това е младежкият конкурс на фестивала. В Момента се събират записи на деца, които са избрали изказността на джаза. Накрая ще се покажат на сцената фаворитите на журито. Аз имам доверие на тези хора. Това са Мая Райкова –  продуцент към БНР, Мишо Йосифов – тромпетист, композитор, създател на много групи и продуцент, както и Светослав Николово – програмен директор на Джаз ФМ. Да, това е музиката, нещата са субективни , не може да имаш много обективен критерий за тези неща. На 3.11 от 16 часа в Би Боп Кафе ще бъдат връчени наградите, фаворитите ще пеят и свирят.

Преди концерта на талантите от конкурса, ще има кино-лекция на Елица Матеева за филма „Орландо“. Тя ще разкаже защо е избрала този филм, аз няма да издавам пвоече.

И разбира се, наградите на Пловдив Джаз Фест. Неслучайно „Бели, зелени, червени“ бяха споменати. От 1991-ва те са в една формация, предвождана от Веселин Койчев. Съставът до сега не е променян. Иначе форматът се създава от 1971-ва от Веселин Николов, който вече е носител на тази награда. Ние ще връчим на последния състав наградата за цялостен принос. Както и наградата за цялостен принос на Румен Тосков-Рупето, който тази година би навършил 50 години, ако бе жив.

Не забравяйте, че ще имаме и едни много хубави нощи, защото в крайна сметка какво е джаз фестивал без клуб и джем сешъни. В клубните ни концерти в Би Боп Кафе ще може да чуете Христо Йоцов, Милен Кокошаров, Октет Пловдив, Иван Гърбачев. И после джем сешъни – всички, които искат да пеят и да свирят са добре дошли.